"Бяха много напрегнати дни. На 19-и влязохме, минахме през Одеса, през Бердянск, след това влязохме в Мариупол. Решихме да качим северно до две градчета – Маринка и Краснохоривка, които бяха завзети от руските сили преди няколко седмици. Там вече градове няма. Тогава бяха разположени на линията на съприкосновение между сепаратистите и украинската армия. Хората живееха в едни панелни блокове, които нямаха дограма, изгорели, долу – в мазетата, нямаха бомбоубежища", разказа авторът на филма Александър Марков пред БНР.
"В 3.30 започна всичко. Ние бяхме в един хотел в източната част на града (Мариупол – бел. ред.), близо до "Азовстал". Това ни събуди. 40 минути по-късно, когато отидохме пред театъра на града, започнаха ракетните удари по летището. Това, което никога няма да забравя, е, че ги усещахме физически. (…)Просто не можех да повярвам. Не можех да го възприема. После много бързо трябва да превключиш и разбираш какво е станало."
"Решихме да разкажем за тази една година през човешки истории. Типизирахме ги", обясни Марков в предаването "Хоризонт до обед". Така се спрели на образите на любимата, доброволеца, бащата, дъщерята, война и журналиста.
"Всеки от екипа, който работи по този филм, си избра по един любимец."
Александър Марков сподели, че неговият любим образ от документалната лента е този на журналиста, станал доброволец. В дните, в които не е на работа, той помага на украинските военни.
"Той каза, че като повечето хора в Украйна е включил "режима на мравката" – всеки избира с какво може да бъде полезен на своето общество и влиза в тази роля. (…) Тези хора като Артьом, доброволците, отиват, раздават хляба – има хора по 3-4 месеца не са яли хляб, пекат си питки, раздават външни батерии на войниците и са под постоянна опасност. Видеата от тези доброволчески походи са просто покъртителни."
Журналистът отбеляза още, че докато е бил в Украйна, му е било много трудно, но на терен трябва "да се събереш", въпреки че месеци след началото на войната всички плачат.
"Тези хора ни допуснаха изцяло в личното си пространство и на мен ми беше много неудобно да влизам там. Аз им обясних, че целта е да разкажем на зрителите в България тези трагедии."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
В публикацията са използвани кадри от филма