Антоан Божинов и "Фотографският образ в комуникационен контекст”

Изтегли
Антоан Божинов в галерия SYNTHESIS
Антоан Божинов в галерия SYNTHESIS Снимка: БГНЕС

Защо в една епоха се харесва едно, а в друга нещо съвсем различно? Кои са предпочитаните от фотографа обществени групи – тези в центъра или намиращите се в периферията? Това са само част от въпросите, които поставя Антоан Божинов в своята монография "Фотографският образ в комуникационен контекст”. Той е основател и председател на управителния съвет на фондация PHODAR, която осъществява едноименното фотографско биенале, както и главен асистент във ФЖМК на СУ.

В книгата си се опитва се да подреди термините във фотографията, които определя като „малко хаотични“.

„Задълбах се в нещата и се оказа, че търсейки точната класификация и терминология, аз си дадох сметка откъде е минала фотографията“.

Жанровете в нея идват от всички полета, обясни Божинов в предаването „Хоризонт до обед“

„Универсална истина е, че термините в първия момента са метафори“

В зародиша си фотографията крие истината, но и манипулацията, напомни фотографът.

„Има хора, които залагат на манипулацията и я развиват. В съвременния свят има достатъчно предпазни средства срещу това. Фотожурналистиката има строги правила. Значение има позицията на автора“.

Той посочи като вид манипулация кадрите, на които изглежда, че бившият премиер Кирил Петков и Лена Бориславова се държат за ръка, но всъщност става въпрос за зрителна измама.

Фотографията има двойнствен произход, отчете той.

„Тя трупа култура и трябва да се разглежда в нейния контекст. От друга страна, носи в себе си природното и дава повече информация, отколкото е целял автора“.

Една от най-интересните глави в монографията на Антоан Божинове е озаглавена „Голите снимки на социализма“.

„Голото тяло има хилядолетна история в изобразителното изкуство. Не може да го подминеш. След 90-те години обаче този канал за комуникация се задръсти с най-ниското ниво в бившия социалистически блок. Но то може да означава много неща, например крехкост и свобода“.

На „Фотографията като тютюнев дим“ е посветена друга част от изследването на Божинов.

„Имаше период, в които димът присъстваше и във филмите. Той е доста фотогеничен. Чрез него правя паралел с фотографията, която е всепроникваща“.

Антоан Божинов смята ,че техническите подробности при заснемането на фотографските образи не са от ключово значение. За най – важни приема идеята и замисъла на човека, който я създава.

Книгата на д-р Антоан Божинов ще бъде представена утре в зала „Алма Алтер“ на Софийския университет. Събитието започва в 18.30 часа.

Цялото интервю на Ирина Недева с Антоан Божинов може да чуете в звуковия файл.