За мизерията бях подготвен, защото преди да започна тази серия първите ми посоки в маргиналите бяха в махалите, малцинствата. Изненадата беше по-скоро, че тези хора в домовете в никакъв случай не се държаха като затворници. Манталитетът им беше на 5 – 6 годишно дете. Това сподели в интервю пред БНР Антоан Божинов, фотограф, преподавател и автор на изложби у нас и в чужбина.
Днес в Софийската градска художествена галерия на продължаващата изложба ще бъде представена и двуезичната фотокнига на Божинов "Излишните". В нея той връща читателя в Северозапада в края на 80-е години с фотографии на обитателите на домове с физически и ментални проблеми.
"Темата я започнах през 1987 г., след като бях натрупал малко. Имах провокации, тогава се беше появил на екран "Полет над кукувиче гнездо" и "Дом №8" на Николай Волев. Това беше провокация към нас и се появи надежда, че ако понаправиш нещо, можеш да обърнеш нещо друго", разказа Божинов.
"Бяха над 200 заведения, а хората в тях подредени по пол и възраст, и диагноза. И нямаше шанс да се стигне до някакво микрообщество. Те нямаха чувство за свобода, но излъчваха свобода. Не осъзнаваха, че са несвободни. Оказах се в една такава искрена и човешка, много по-човешка от навън среда. Имаше такава една изолация и внимание. Това вчера го нарекох двойно отрицание. Първо на формата и след това на съдържанието, в такава среда очакваш да видиш нещо, а виждаш друго.
Има един леко професионален трик, който не знам защо, особено репортерите понякога изпускат, да накараш човека срещу теб да се почувства, че е обект на твоето внимание. А това на тях им беше нужно, това беше някаква терапия за тях и обръщаш персонално внимание без да им налагаш граници, защото ти се интересуваш от тях. Ето това е ключа към когото и да се обърнеш", разказа за човешките и професионалните си преживявания Антоан Божинов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.