Как един студент по право хвана абсурди в съдебната практика в Ихтиман?
Един случай от Районен съд Ихтиман буди много въпроси. 14-дневни срокове, които се превръщат в 3-дневни, объркани номера на дела и пълно мълчание пред молбата на един тежко болен човек за достъп до правосъдие.
"Моята инициатива да напиша това отворено писмо е провокирана от това, че в университета ни учат на правна сигурност. В практиката обаче виждам един правен нихилизъм и като студент в десети семестър и не мога да остана мълчалив към такова копи-пейст правосъдие". Това каза пред БНР Асен Асенов, студент по право и автор на отвореното писмо към Висшия съдебен съвет:
"Най-точният пример е, че когато правораздаването се превърне в попълване на бланки и формуляри и заменяш личността и казуса, който разглеждаш пред себе си просто с бланката, която трябва да попълниш, за да издадеш разпореждането си, бързайки най-вероятно за Коледните празници, това подкопава доверието на обществото в правораздавателната ни система. В един такъв съдебен акт, който по принцип трябва да е венецът на правораздавателната система, тоест изводите на съда, когато видиш грешен номер на делото, това не е просто техническа грешка, а е липса на правораздаване по същество. Когато съдът не знае по кое дело се произнася, той не правораздава, той попълва бланки. Следващият бисер в това разпореждане, което обсъждаме, е, че съдът не ползва правилна терминология".
Цялото интервю с Асен Асенов можете да чуете от звуковия файл.