Изследването е започнало със заявката да проучи културните потребности, нагласи и достъп до култура на бежанците, но е прераснало в контекста, в който попадат и от какъв контекст идват – това се е оказало много по-важно да бъде изведено на преден план, поясни пред БНР социологът Давид Кюранов от А25.
"Хора в него казаха, че надали като цяло бежанците, дошли от Украйна, искат да останат именно в България. Много-много не искат. Ако биха искали да са в друга страна, освен своята, то е в по-добре уредени западноевропейски страни. Най-много искат да се върнат обратно в Украйна."
Чрез културата може да се постигне интеграционен ефект, но за това е необходима малко по-силно заявка на НПО и трябва да се мисли по-мащабно, отбеляза Кюранов. Изследването регистрира превес на гражданския сектор за сметка на държавните институции.
Според него реакцията на българския културен сектор е "на равнище проблясъци", но няма "систематична, подредена реакция от страна на българските културни институции".
Много малко се правят, ако изобщо се случват, проекти, в които да се замесват хора от различни общности в България, коментира Давид Кюранов в предаването "Преди всички".
От само себе си, без целенасочени усилия интеграцията няма да се случи, смята той. По думите му, свързване между украинската общност и българската се случва в местата на всекидневието – училище, работа, както и по силата на отделни инициативи като "Прегърни украинско семейство".
"Първият и най-важен фокус трябва да бъде върху децата. Тяхното преживяване е едно от най-тежките. Друга конкретна препоръка е с децата да се правят проекти чрез култура и изкуство."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.