Навършват се 30 години от създаването на международното движение Slow Food - бавно хранене. Как личният избор чрез начина и метода на хранене може да повлияе върху климатичните изменения?
"С нашите избори, хранителни избори ние стимулираме една или друга хранителна система. Сигурна съм, че хората, които се замислят за това какво поставят на трапезата, без това да е свързано с техния социален статус, финансови възможности, това са хора, които си дават сметка, че има нещо сгрешено в начина, по който ние добиваме нашата храна. Самият факт, че 30-40% от храната, която се произвежда, се превръща в отпадък веднага, а в същото време в така наречения развит свят голям процент хора страдат от заболявания, свързани с неправилното хранене, докато в един друг свят - т.нар. глобален юг повече от милиард хора страдат от недохранване и умират от глад", коментира в предаването "Хоризонт до обед" Десислава Димитрова - координатор на международното движение Slow Food в България.
Сгрешена е хранителната система на глобално ниво, смята Десислава Димитрова.
"Да не говорим, че в последните години ние сме свидетели на едно масово изчезване, масово унищожаване на биологичното разнообразие, което се равнява по размер с времето, когато са изчезнали динозаврите, защото в момента светът разчита само на няколко вида за своето изхранване. Това са пшеница, ориз, царевица, които е ясно, че са една много, много малка част от огромното растително разнообразие, което хората биха могли да използват за храна", допълни Димитрова.
Има 3000 сорта картофи в Андите, а ние разчитаме на един-два.
"Slow food възниква като контрапункт на Fast Food, защото преди 30 години Карло Петрини, който е основател на това движение, решава, че ще организира протест в Рим срещу отварянето на ресторант на една верига за бърза хранене. Решава, че ще сготви и ще почерпи всички минаващи по "Пиаца Рома" със спагети с домати - традиционна, проста, обикновена италианска храна, като по този начин иска да покаже, че италианската кулинарна традиция не се нуждае от решенията, които може да предложи една верига за бързо хранене", отбеляза още Десислава Димитрова.
"Чисто, вкусно, честно" е мотото на организацията Slow Food.
"Чисто и вкусно е ясно. Чисто - това е храна, която се произвежда, без да уврежда околната среда, без да компрометира благосъстоянието на животните. Но аз искам да обърна внимание на думата "честно", защото това е думата, която отличава Slow Food от много други движения, организации, които застъпват темата за качествена храна", поясни Димитрова.
Честна храна означава, че производителите получават справедливото възнаграждение за своя труд, тук е връзката с евтината храна, зад която цената на човешкия труд и човешката експлоатация е безмерно висока, но ние не си даваме сметка за това, казват още от Slow Food.
"В същото време честна храна означава, че и потребителят има право на храна, която той може да си позволи със своя собствен финансов ресурс. Ако мога така да кажа, да преведа - Slow Food е овластяване на местните общности и защитаване на тяхното право да произвеждат храната, която е тяхна, не наложена отвън и да запазят правото си на достъп до земя, до ресурси, до своето хранително биоразнообразие, което е ясно, че е най-доброто за тях самите", подчерта Десислава Димитрова.
Биохраните са храна с етикет, докато Slow Food е храна с лице. "Slow Food те кара да се замислиш кой произвежда твоята храна", посочи тя.
Климатичните промени са факт, но ние трябва да се адаптираме. Адаптацията ще дойде от генетичните ресурси, които са все още съхранени от местните общности, смята според Десислава Димитрова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.