Изложбата е част от проекта "100 години Требенище" и в нея участват културни институции от България, Сърбия и Северна Македония. В края на 2017 г. археолози от София, Скопие и Белград са поставили началото на инициативата.
Опити през годините това да се направи е имало, но такива са били времената и обстоятелствата – политически, и не само, които са пречели да се реализира такъв проект, коментира пред БНР доц. Христо Попов, директор на НАИМ. По думите му "атмосферата е абсолютно колегиална и приятелска", нито пък е имало спорове какъв да бъде форматът на уникалната изложба.
Изложбата съдържа абсолютни шедьоври на античното изкуство, посочи Попов. По думите му най-атрактивни за аудиторията са златните и бронзовите предмети. Около 850-900 години на това място е имало некропол, където хората са полагали своите починали, но "златният хоризонт" е къс, уточни специалистът.
"Буквално целият античен свят е събран в некропола при Требенище."
Първите събития се случват през май 2018 г. Тогава инженерни части на Българската армия откриват първите гробове от некропола. Първите находки са спасени от Димитър Мустаков, артилерист, учил и археология.
"Това е човекът, който е въвел йогата в България, бил е музикант. Човекът е бил изключително прогресивен, с много широко мислене и многостранни интереси. На практика имаме история, зад която стоят толкова много хора и институции през годините", изтъкна директорът на НАИМ в предаването "Хоризонт до обед".
В проучвания на следващ етап се включва сръбският археолог проф. Никола Вулич, като впоследствие се откриват и други находки.
"Историята е преплетена като нашите си балкански взаимоотношения. Требенище е нещо, което ни събира, а не ни разделя", подчерта доц. Христо Попов.
Изложбата остава в София до март 2024 г.
Цялото интервю по темата слушайте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: БГНЕС