Синоптичната прогноза за утре в София: "Очаква се терометърът да надмине 50 градуса". Може би не сме далеч от отзи момент?
"В София - 50 градуса ?!": така е озаглавена първата "Среща на бъдещето" във Франския институт и в ефира на Хоризонт до обед. "Срещи на бъдещето" е поредица от дебати, организирани от Френския културен институт в София, за предизвикателствата на нашето време, с участието на водещи учени от Франция и България.
Става дума за промените, които се случват със света и обществата ни. Доколко науката и технологиите могат да допринесат за по-добрия живот на обществата ни, или пък обратно – да ни отчуждят?
д-р Паскал Браконо е изследовател от Университета Версай-Сен-Кентен-ан-Ивлин, Франция, ръководител по темите климат, биогеохимични цикли и техните взаимодействия в Лабораторията по науките за климата и околната среда, изследовател в Комисариата по атомна енергия. Тя се занимава с физическо моделиране на климата, процеси на взаимодействие между океана и атмосферата, палеоклимати.Доц..д-р Борис Комитов е геофизик и астроном от Института по астрономия към БАН. Намираме го в Стара Загора, където е Центърът за слънчено и слънчево-земен мониторинг.
Още през 50-те години започнаха да се излъчват изключително много емисии на въглероден двуокис. С помощта на моделирането, което ни позволява да симулираме процесите, успяхме да покажем увеличаването на парниковия ефект.
Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ климатологът проф. Паскал Браконо от Франция. Наличието на парникови газове в атмосферата е безпрецедентно за последните 8000 години, заяви тя.
Ако продължаваме по този начин, през 2100 г. може наистина да се окажем с климат с 4 градуса по-висок от този, който средно имаме понастоящем. Но, ако още днес предприемем важните мерки, с не повече от 2 градуса може да мръдне нагоре температурата. Оттук идват и дебатите как можем да се приспособим към промените в температурата, защото те са факт, който ще се отрази върху всяко едно от нашите общества.
Геофизикът доц. д-р Борис Комитов от БАН нарече теорията за антропогенното глобално затопляне „принципно невярна“.
Общият първичен доминиращ фактор за климатичните промени е Слънцето и неговата активност, но не чрез един, а най-малко чрез 5 различни физически механизма – чрез вариации на светимостта, на параметрите на слънчевия вятър, чрез слънчевите изригвания и слънчевите коронални групи, които са свързани със слънчеви протонни ерупции, които на свой ред пораждат т. нар. радиационни бури…
В подкрепа на твърдението си Комитов изтъкна, че на Балканите има много добре изявена цикличност във валежите и температурите на 20 – 22 години. Със слънчевата активност могат да бъдат обяснени и над 50% от климатичните промени в миналото, допълни той. Ученият е категоричен, че световната климатология реално подценява около 4 – 5 пъти влиянието на слънцето.
През последните 15 години средната планетарна температура е относително постоянна, а съдържанието на СО2 продължава да расте. Тоест причината за общата тенденция за затоплянето на климата през последните 300 години трябва по-скоро да се търси някъде другаде.
Проф. Браконо изтъкна, че посредством изследвания и опити е доказано, че не само слънчевите особености влияят на климатичните промени в момента, но и производството на парникови газове.
Въпрос на време е промените в климата да станат необратими заради тяхното ускоряване в последните векове.