Как говорим за престъпленията - етични и комуникативни измерения

Изтегли
Как говорим за престъпленията - етични и комуникативни измерения
Снимка: БГНЕС

Жестокото убийство в Бургас провокира вълна от коментари и реакции. Кой е верният подход при обсъждането на подобни теми и как да се избегне стигматизирането на извършителя, в случая наркозависим? Темата разглежда предаването "Хоризонт до обед".

"Не вярвам в това, че показвайки жестокостта, хранейки жестокостта, особено в социалните мрежи, ни дава възможност да подобрим средата, в която живеем. Жестокоостта успява да ни завладее и да замъгли разума ни", смята Юлия Георгиева, председател на УС на Центъра за хуманни практики, който се грижи за Розовата къща – там се приемат зависими от наркотици лица, които имат нужда от подкрепа.

Такива тежки отклонения от нормалното неизбежно събуждат нашето любопитство. Подобно тежко престъпление трябва да бъде разбрано, но този, който може да открехне истински завесата е съдът. Едва когато съдът стигне до истината, тогава завесата трябва да бъде отворена и това комуникативно "представление" може да бъде изнесено пред публиката, обясни пред БНР д-р Владимир Сотиров, психиатър от Амбулаторията за психично здраве "Адаптация".

Според него споделянето на подобни истории не е споделяне на истината, а на слухове, защото има нужда да знаем истината, но когато бъде установена, а за това е нужно време. Специалистът предупреди за опасни генерализации и обобщения, както и за "силно стигматизиращи послания, които не са обяснения", които могат да се появят в случаи като този в Бургас. Така по думите му се пренебрегва "целия контекст от човешки взаимоотношения, които са се разигравали в това семейство".

"Трудно е да преценим каква е генезата на това насилие, затова не можем да си позволим каквито и да е коментари по отношение на ситуацията. Призовавам към повече въздържаност при изразяване на каквато и да е емоция!"

Д-р Владимир Сотиров - клиничен психиатър  Снимка: Ани ПетроваЗлоупотребата с наркотици е самоувреждащо поведение, но то обикновено е вторично по отношение на друго, по-дълбоко страдание, опит да се заглуши това страдание, коментира д-р Сотиров.

Неглижирането на психичното здраве е проблем, но и прекомерната грижа за здравето на близките може да има обратен ефект, защото всяка крайност може да бъде проблематична - прекомерната грижа може да бъде възприета като тормоз и насилие, отбеляза още  специалистът.

Има професии, които са рискови фактори и могат да провокират травматизъм – например родител, който не може да превключи от професионалната си роля на експерт: например учител или  медицински работник, поясни д-р Владимир Сотиров.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.