"Филмът се развива в не чак толкова далечното бъдеще. В това бъдеще вече сме успели да навредим прекалено много на цивилизацията. Има екстремен недостиг на вода. Избрах да разкажа този филм за война без война. В един изоставен язовир в Сицилия. Звучи абсурдно и екстремно, но показва колко абсурден и екстремен е светът ни в момента. Филмът обаче не е изпълнен с песимизъм или циничност, иначе не бих го направила", разказа пред БНР Джесика Удуърд. Режисьорката има опит в документалното кино и журналистиката. Родена е във Вашингтон, но е израснала в Европа.
"Израснах в края на Студената война. Аз съм дъщеря на експерт по атомно разоръжаване. Тези илюзии бяха част от живота ми. Чудя се защо е необходимо това, защо е нужно постоянно да измисляме нова идея за враг", коментира Удуърд в предаването "Хоризонт до обед".
Според нея в конфликта в Украйна "пишем отново трагична история със същите трагични елементи, подхранени от илюзии".
Филмът поставя много огледала около тази ситуация, посочи Джесика Удуърд.
Главният герой Лука осъзнава, че това, срещу което е изправен, е абсурдно, отбеляза режисьорката.
"Той е изправен пред трудната истина, че живеят с илюзии от поколения насам."
Страхът е огромно чудовище. В ситуация на страх поставянето под въпрос е едно от най-големите ни оръжия, посочи Удуърд, като акцентира върху поглеждането към дадена ситуация под различни ъгли.
"Във филма Лука извършва геройски акт – нещо просто, но много смело. Дава усещането, че ако повече от нас имат смелостта да надигнат глава, да бъдат смели, това е едно от най-героичните неща, които можем да направим. Няма нужда да е агресивно, но може да бъде смело."
Копродукциите спасяват европейското кино, изтъкна още Джесика Удуърд.
"Ако мислите, че това намалява самоличността на филма, бих ви казала точно обратното – копродукцията обогатява филма. Това е необходима структура за много европейски филми."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.