"Ние знаем кои са нашите спасители, благодарим им с всичката възможна тържественост, помпозност, с максимално отдаване на почит на имената, да не са анонимни. В същото време има хора, които превратно четат историята с някакви цели и интереси - да обявят преследвачите за спасители. Малка е групата, която търси някакви неясно какви изгоди и изкривява историята. А историята е толкова ясна, че няма накъде".
Това заяви пред БНР Eли Анави. Той посочва Паметника на спасението в Пловдив като мястото, където общността отбелязва така важната за тях дата - 10 март 1943 г.
Той разказва за последната книга на майка си - Ивет Анави, която е била замислена за Холокост - "за това, което тя и цялото семейство са преживели в годините на фашизма или годините на лошите хора":
"Този разказ изглеждаше като една травма, която моите родители носиха. Баща ми е бил 4 години в трудови лагери и не обичаше да говори за този период. Тази травма върви както с комплекса за малоценност, така и с комплекса за величие - едновременно, те вървят заедно. Унижението да носят жълти звезди, унижението на входната врата да стои етикет с надпис "Еврейско жилище" (той е запазен в Националния исторически музей) - на него с почерка на майка ми беше написано името на баща ми, тръпки ме побиват като си помисля. Една травма, която ги е направила по-силни. Този, който е преживял тези години, по-лесно се справя с другите изпитания в живота, които също ги има, но далеч не са били толкова жестоки".
Ели Анави сподели, че родителите му не са имали право да излизат от дома си и е трябвало да живеят в гето:
"Носили са жълти звезди. Нямали са право да избират, да бъдат избирани, какво ли не. Банковите им сметки са конфискувани и т.н.".
"Властите разбират, че тайната е счупена, че това, което са искали да направят скришно и което успешно са направили в Северна Гърция, Македония, Пирот, в старите предели на България не са успели да го скрият. Затова казват "Спокойно, ще ги умием по-късно", отбеляза още Ели Анави.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.