"Тези 19 студии са обединени от два фактора: народно-митологичния и християнско-библейския. И тези два фактора са вписани в два контекста - фолклорната култура и възрожденското изкуство", обясни пред "Хоризонт" Любомир Миков. "Това, което е включено в съдържанието, в текста на книгата, представлява изследвания, които са или неизвестни, или слабо проучени", уточни той.
Първата част обхваща обреди и обредни предмети, а втората е посветена на народното и възрожденското изкуство.
В предаването "Преди всички" проф. Миков разясни смисъла на ритуала кражба на деца по Гергьовден в Североизточна България, който обезпечава бъдещата женитба. "Това е основното му предназначение. Крадат се, за да се оженят. Казва се в народното поверие, че неженените били некрадени като деца."
В почти цялата обредна система - и календарна, и семейна кражбата е сериозно застъпена, защото е социализираща процедура, изтъкна изследователят. "Кражбата, от обредно-правна гледна точка не е щета. Тя е просто средство за постигане на две основни цели - реализация в социален и в природен план, в почти всички етнически групи, включително в турската култура го има."
Въпреки че е силно застъпен в обредната система, въпросът за обредната кражба за първи път се разглежда така обстойно, посочи още проф. Миков. В книгата той описва и други сходни ритуали на кражбата на дете - кражба на обредна фигурка или направо на мома от хорото.
Магическите практики по българските земи са свързани с магьосници, коментира още проф. Любомир Миков, който разглежда в сборника метаморфозите между луна и крава и между ламя и вятър.
"Става дума за магьосници, които според поверията се опитват да свалят луната, да я превърнат в крава и да я доят. Това са много интересни легенди, които са доста разпространени в сборници за народно умотворение. Вероятно това е първоизточникът, откъдето са предизвикали интереса на нашите възрожденски художници и се срещат в стенописите на някои църкви."
"Това е един много специален случай, защото доенето на месеца под формата на крава, която се превръща в дявол, си е в рамките на чистото езичество. И изведнъж това се превръща във визия по стенописите на църквите. Интересното е в случая, че има съчетаване на езическа с християнска идеология", допълни Любомир Миков.
Любомир Миков е доктор на историческите науки. Почти 40 години се занимава с българското народно и възрожденско приложно изкуство, изследва суфизма и османската архитектура и изкуство на Балканите.