"Южните дървета носят странен плод" се пее в тази песен на великата Били Холидей. Песента се казва странен плод, защото от дървото, за което пее Били виси не плод, а тялото на човек, линчуван разади различния цвят на кожата си.
"Кръв по лицата и кръв по корените", продължава песента на Били Холидей, "черни тела се люлеят с южния бриз".
Тази песен става един от символите на борбата с расовата сегреграция.
"Кръв по лицата и кръв по корените", продължава песента на Били Холидей, "черни тела се люлеят с южния бриз".
Тази песен става един от символите на борбата с расовата сегреграция.
Родена като Елианора Фейгън, известна и с прозвището Лейди Дей (Lady Day) Били Холидей е американска джаз певица, смятана за една от най-добрите изпълнителки на ХХ век. Били Холидей днес щеше да е на 100 години, родена на 7 април 1915г.
Били Холидей вдъхновява една от българските джаз изпълнителки - Мирослава Кацарова. това е и поводът Ирина Недева да я потърси, за да споделят възхищението си от невероятната певица.
Мирослава Кацарова от малка започва да се интересува от съдбата и живота на Били Холидей. Прочита всичко за нея, слуша многократно всичките й песни.
Били се ражда, когато майка ѝ е на 13, а баща ѝ на 15 години. Израства в бедната част на Балтимор, в щата Мериленд. Често бяга от училище, а когато е на 11 обявява, че е била изнасилена. Скоро след това я пращат в католическо поправително училище, където живее две години. През 1928 г. се мести с майка си в Ню Йорк. Според автобиографията ѝ няколко години Били работи като проститутка и прекарва време в затвора. През 30-те години пее в нощните клубове в Харлем. Когато Джон Хамънд открива таланта й през 1933 г. Били започва записи с кларинетиста Бени Гудмън покорява Ню Йорк. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна.
В навечерието на 100 годишнината на Били Холидей, Мирослава Кацарова представи новият си албум вдъхновен от американската джаз певица в София и Пловдив.
Били Холидей вдъхновява една от българските джаз изпълнителки - Мирослава Кацарова. това е и поводът Ирина Недева да я потърси, за да споделят възхищението си от невероятната певица.
Мирослава Кацарова от малка започва да се интересува от съдбата и живота на Били Холидей. Прочита всичко за нея, слуша многократно всичките й песни.
Били се ражда, когато майка ѝ е на 13, а баща ѝ на 15 години. Израства в бедната част на Балтимор, в щата Мериленд. Често бяга от училище, а когато е на 11 обявява, че е била изнасилена. Скоро след това я пращат в католическо поправително училище, където живее две години. През 1928 г. се мести с майка си в Ню Йорк. Според автобиографията ѝ няколко години Били работи като проститутка и прекарва време в затвора. През 30-те години пее в нощните клубове в Харлем. Когато Джон Хамънд открива таланта й през 1933 г. Били започва записи с кларинетиста Бени Гудмън покорява Ню Йорк. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг. Първоначално музиката ѝ е насочена към чернокожата публика, но скоро става световноизвестна.
В навечерието на 100 годишнината на Били Холидей, Мирослава Кацарова представи новият си албум вдъхновен от американската джаз певица в София и Пловдив.
Strange Fruit („странен плод“ - за тялото на убития, което виси от дървото), в която става дума за линчуването на арфоамериканци е една от песните, които Мирослава не посмява да пее след Били.
Дали е разбираема тази песен в български контекст?
Защо освен особена меланхолия и ярост в репертоара на Били Холидей има толкова важне моменти и за феминистките движения и еманципацията на жените.
Автобиографията на Били Холидей е смазваща с откровеността си. Тя умира млада на 44 години от цироза. Влиза в затвора за притежание на наркотици. Гласът и започва да й изневерява в последните години от младия й живот.
Дали е разбираема тази песен в български контекст?
Защо освен особена меланхолия и ярост в репертоара на Били Холидей има толкова важне моменти и за феминистките движения и еманципацията на жените.
Автобиографията на Били Холидей е смазваща с откровеността си. Тя умира млада на 44 години от цироза. Влиза в затвора за притежание на наркотици. Гласът и започва да й изневерява в последните години от младия й живот.
От бедните квартали на Балтимор до Бронск в Ню Йорк, където е погребана, Били Холидей е извървяла един път, важен не само за джаз музиката, а и за осъзнаването на много американци като граждани, които се противопоставят на расизма и дехуманизацията.