"И българските евреи бяха спасени" - така се казва мащабното изследване на френската изследователка Надеж Рагару. Цялото й изследване от над 500 страници излезе на български и веднага стана център на сериозен академичен интерес, на какъвто се радва от първото си издание във Франция през 2020 г. Надеж Рагару е професор в университета Sciences Po в Париж. Нейна е заслугата за проведената през 2013 г. в Париж първа международна конференция, посветена на евреите под българско управление през 1941–1944 г.
"Никога не е лесно за една държава да признае трудните страници на историята. Това не е само за България, важи и за Франция, и за други държави по света", коментира в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Надеж Рагару. Според нея един от факторите е, че в момента България е в дълбока криза:
"За повечето хора да имат надежда в настоящето и в бъдещето е много трудно. Когато човек не може да види перспектива в бъдещето, нормално е да желае да се гордее с нещо от миналото, защото има нужда от самочувствие".
По думите й другият фактор, който влияе, са многото интерпретации на миналото:
"Те са като пластове. Човек не може да се раздвижи, не знае как да се ориентира".
Третото е, че живеем в свят с толкова много "експерти", каза Надеж Рагару и добави, че хората трудно се ориентират в различните версии. Причината за това е, че миналото е много сложно.
"Човек иска да си спомни само хубавото. За мен лично, като индивид, това е възможно, но като историк - това е недопустимо", категорична е тя.
Надеж Рагару изтъкна в коментара си ролята на сложната машина на властта, противоречията и антисемитизма. За ядрото на противоречията тя посочи:
"Евреите, които са депортирани, са депортирани от българските държавни институции. Това е апарат на държавата, който е решил да изпрати евреите в лагерите на смъртта. В същото време част от хората, които се борят против тези решения, са работили за държавата".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.