"Без заглавие: Рушители и строители на България" е книгата на Нася Кралевска. Авторката представя през последните дни книгата в различни градове на страната. Предстои среща с читателите в Пловдив, Ловеч и Стара Загора. Книгата ще бъде представена в Клуб "Перото" днес, 26 септември, от 18.30 часа. Нася Кралевска живее от 1985 година в САЩ.
"Аз действително смятах да пиша само за събитията след 89-а година, но почти веднага почувствах, че е невъзможно да се обясни посткомунизмът, ако не се обясни комунизмът. И друго, което ме накара, наведе на мисълта да се спра на тези две преломни десетилетия в българската история, те и двете започват, така да се каже, отвън, имам предвид, че в България има около 10 000 членове на Българската работническа партия-комунисти, които успяват благодарение на Червената армия да осъществят своя преврат и да заемат властта. Това идва отвън, на крилете на Червената армия, както ни учеха в училищата, когато бях ученичка. Същото стана и след 89-а година. Ние нямахме истинска революция, не бяхме истински подготвени. Имаше някои дисиденти, но повечето от тях, както показаха събитията, се оказаха по-скоро перестройчици, отколкото хора, които искаха истинската промяна. Така че също отвън, след падането на Берлинската стена и събитията в другите социалистически страни, дойде и така да се каже падането на комунизма в България", каза Нася Кралевска.
Комунистите вече не искаха да управляват, да ни държат на събрания, да ни говорят за Маркс и Енгелс, и Ленин
"Те искаха парите и бяха взели вече мерки преди 89-а година за тяхното усвояване, в смисъл източване от националните пари в свои частни сметки, главно в Западните страни", допълни Нася Кралевска.
Съпоставката между събитията от 1944-та и 1989-а година
"Тази съпоставка между един масов терор, който продължава в различни етапи около 10-12 години, след като преминава в малко по-мек комунизъм, не много, но малко остават все още феодалните белези на комунизма - жителства, не ми се изрежда - затворени граници и прочие. Докато либералните илюзии са доста характерни за посткомунистическия период", допълни Нася Кралевска.
Повече можете да чуете от звуковия файл.