"За Писателския съюз, както и за всички наши обществени организации, чистката е закон. Чистката е абсолютно необходима, за да може да се изправи на краката си и тая организация. И тя, чистката, трябва да бъде строга, честна, мотивирана, обективна, но безпощадна. При това, ясно е, тя трябва да бъде политическа", казва Тодор Павлов на 10 декември 1944 г.
Томът е разделен на три раздела – „Разораване на литературното поле (1944)“, „Писателите и Народният съд (1944/1945)“ и „Създаването на новия НРБ-писател: освен терора (1944-1956)“.
Пламен Дойнов е поет, драматург и литературовед. От месец юли 2020 г. е ректор на НБУ. Директор е на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, реализирана от департамент „Нова българистика” на университета.
Автор е на монографии, сред които „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989” (2011), „Алтернативният канон: Поетите” (2012), „Литература, размразяване, разлом: 1962” (2015), „Литература на случаите: от „Тютюн” до „Хайка за вълци” (2017), „Поколение и поезия. 1956–1989” (2018), „Линия на разполовяване. Осем персонални случая в литературата на НРБ” (2020), „Краят на литературната автономия: 1946“ (2021), на книги за Николай Кънчев, Иван Цанев и други.
Той направи аналог между случващото се в момента и усещането за повтаряемост на историческите събития.
"Когато съвременността нахлуе в изследване по история, това означава много тежък извод за самата съвременност. През последните години много сериозно се реактуализира ситуацията около Втората световна война и непосредствено след нея. Ние, историците сякаш пребиваваме в непрекъснато дежавю.
Историята никога не се повтаря изцяло и буквално. Повтаря се обаче с други действащи лица, сюжети и залози. Онова, по което може да се познае, че повторението е доста натрапчиво, е риториката. Аз съм поразен от говоренето на чужди и на български политици, които лепят етикети като фашисти и шайка. Самият език е активиран отново, за да назове тази граница, в която живеем напоследък".