Автори на призива са Румен Аврамов – икономист и историк, Александър Везенков – историк, доц. Стефан Дечев – историк, проф. Лиляна Деянова – социолог, проф. Стилиян Йотов – философ. Техният призив е подкрепен от още много други учени, журналисти, правозащитници, общественици. Над 270 души са подписали призива, към момента има и петиция по въпроса.
"Наслагват се клишета, митологизиращи мотиви в отбелязването на тази годишнина. Държавата не успява да намери точния език и баланс на отношение към тези събития, с който за разкаже и да почете това, което трябва да се почете, и да осъди това, което трябва да се осъди."
Това мнение изрази в предаването "Хоризонт до обед" Румен Аврамов.
България е третирала тези земи като анексирани територии, категоричен е той относно изпращането на евреите от т.нар. нови земи, които са били непосредствено заплашени. България е разполагала с достатъчно автономия в тези земи, с достатъчно самостоятелност да взема решения, посочи той. Едно от решенията е да не позволи на евреите от тези земи да станат български граждани, което ги обрича на депортация към лагерите на смъртта.
Антисемитското законодателство е прието "в угода на евентуално бъдещо сътрудничество и присъединяване към Тристранния пакт", уточни Аврамов. След като България става съюзник на Германия, следват и други законодателни актове, които още повече затягат режима, допълни той.
Тезите, които отричат българското съучастие в Холокоста, омаловажават ролята на българската държава. Оставаме с впечатлението, че има "грандиозен спасителен план" на българската държава "от онези мрачни години", коментира Румен Аврамов в предаването "Хоризонт до обед".
"Приписва се спасителна умисъл на мерки, които очевидно нямат такава."
Според него се получава "абсурдна, буквално гротескна картина, в която българската държава е представена за спасител" и "това е новата линия на възпоменанието, която беше прокарана и силно натяквана от настоящия инициативен комитет, който отбелязва тази годишнина".
Относно ролята на цар Борис III по време на събитията през 40-те Аврамов изтъкна:
"Царят не действа с подписи. Той подписва законите, но в този случай, както и при много други политически решения той действа задкулисно и над институционалните механизми. Ако кажем, че има заслуга за спасяването, можем със същата тежест да кажем, че има заслуга и за изпращането на евреите от новите земи на изток. Това е решение, което той е одобрил от самото начало, от което в нито един момент не се е отметнал и което е изпълнено от българската държавна машина по един абсолютно последователен и хладен начин."
Аврамов открива "нишка на гузност и бягство от отговорност" в позицията на българската държава за Холокоста и българските евреи.
Само чрез критично отношение обществото може да покаже своята зрелост и цивилизованост, обобщи той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.