"Това е мощта, силата на литературата. За да мога да говоря за тази история, която се случи много отдавна - през 1985 г. моята майка беше изнасилена и убита от лице, осъдено на доживотен затвор - много по-късно си дадох сметка, че този човек беше съсипал нашия живот и трябваше да открия своя собствен поглед върху това действие. Обществото осъди този убиец, обществото се изчисти морално от този потенциален враг, но вътрешните болежки не са поправени. Това е задачата, ролята на литературата – да разнищи този въпрос. Да срещне самия убиец с неговия жест, преминавайки през неговия поглед", разказа авторката в интервю за БНР.
Литературата е невероятно, гениално средство, убедена е Софи Дол.
"Убиецът на майка ми не е реален човек, това е персонаж. Аз го манипулирам и му казвам какво да прави, къде да отиде и т.н. В това се състои моето истинско отмъщение. Срещата между мен и убиеца на майка ми е измислена от мен, не е реална, тя се е случила само в романа. Този подход, тази техника носи своите невероятни положителни резултати", изтъкна тя.
Дол разкри още, че става въпрос за сложна стилистична композиция, в която има две гледни точки: на дъщерята на жертвата и на убиеца.
"Авторът е поставен в специална морална позиция – на човека, който от свое име раздава правосъдие. Той по-скоро поема формално аз-а на убиеца, като го използва за себе си и слага своите мисли в неговата уста. Това е много деликатно упражнение."
Запитана може ли прошката да е по-силно наказание от присъдата, в предаването "Хоризонт до обед" Софи Дол коментира:
"Нямам отговор. Това са философски, метафизични въпроси. Дали прошката може да бъде по-суровото наказание – това е все едно да се изтриеш от лицето на човечеството. Всъщност си станал едно абсолютно нищо – до такава степен, че може да ти се прости. Забавлявайки се да разхождам моя персонаж през романа, да направя от него един малък, страхлив градинар – именно това е най-голямото наказание за него."
"Заглавието напомня за голямо пране, за голямо почистване – опитваме се да изплакнем, да измием, да почистим лошите спомени, несправедливостта, неизтърпяното наказание. До момента, в който водата стане толкова чиста, че да сме способни да пишем. Точно в този момент от грозотата на престъплението се появява красотата на поезията", смята френската писателка.
Цялото интервю чуйтев звуковия файл.
Превод в ефир: Магдалена Марчева