Това каза първият български бандонеонист Стоян Караиванов в интервю за БНР.
Целта си Караиванов определя като популяризиране на инструмента. Той вече има трима ученици.
Започнал е с пиано в ранна детска възраст, последвано от цигулка, но признава, че винаги е искал да свири на акордеон. Когато настъпил Covid, решил да опита нещо ново и посегнал към бандонеона.
Разликата с акордеона на първо място е визуална. Бандонеонът е с размерите на една трета от акордеона, има само бутони и се разпъва повече от обичайния акордеон.
По думите му тембърът е по-дрезгав и по-докосващ, може да изпъкне над всеки един инструмент, отличава се изключително много и е "зарибяващ".
Инструментът е по-малък от акордеона, но с по-голямо акустично тяло вътре, много по-мобилен е и всяко едно движение на тялото се отразява пряко върху звука, разкри още бандонеонистът.
Бандонеонът е направен от картон, дърво, лепило, кожа, метал, поясни музикантът.
"Може да се каже, че този инструмент е едно живо същество."
Бандонеонът има 4 различни клавиатури, които се сменят с посоката на меха, допълни той.
"Наистина мехът ни позволява да работим с тона колкото се може повече. Може да пресъздаваме дори човешкия глас. На бандонеон може да се свири дори органова музика."
Инструментът е създаден в Германия, за да се изпълнява музика в катедралите, църковна музика, а не танго, разказа за произхода на бандонеона Стоян Караиванов.
Той ще свири с Радиосимфониците на концерта на 21 октомври в Зала "България".
Караиванов е носител на наградата "Олга Камбурова" 2021 на предаването "Алегро виваче" на БНР.
Повече за изкуството на бандонеона чуйте в звуковия файл.