"Социалните предприятия възникват не само защото държавата и бизнесът не могат да открият начин да се справят с някои проблеми. Това явление възниква също и защото вече една забележима прослойка от населението не иска да работи в корпоратрицата. Иска да създаде един по-социално устройство, едно ориентиране към човешките ценности", каза още Стоянова.
През последните години понятието „социална солидарна икономика“ много се използва от ЕС и се питаме дали това не е пореден хит, с който много еврочиновници си заслужават заплатите, но зад него наистина има реални процеси. Неслучайно през 2018 г. и у нас е приет закон за социалната и солидарната икономика, поясни социологът.
Социално предприемачество и силен бизнес
Цветелина Стоянова оцени като положителен факт подкрепата на държавата за възникването на социални предприятия чрез взаимодействие с корпоративния свят. „Малко или много се осъзнава вече, че социалното предприемачество не може да бъде устойчиво, ако то не бъде подкрепено от силни организации, които умеят да развиват бизнес.“
Става дума за създаване на възможности уязвимите групи да работят за себе си, да създават икономически продукт и да не изпадат, образно казано, от каруцата на обществото.
„То е решаване на социални проблеми или защита на социални каузи или на групи хора, които не могат да си намерят мястото в бизнес средата, не могат да вървят със същото темпо – било защото са инвалиди, било защото просто техният начин на мислене и действие е различен. Така и бизнесът трябва да приема различните“, коментира социологът.
Познаването на пазарите - шанс за социалните предприятия
Не само социалното предприемачество, но и българският бизнес трябва да се развива в една посока - познаване на пазара, подчерта Цветелина Стоянова, която анализира защо много от социалните предприятия у нас имат къс хоризонт на действие. „Задължително трябва да се опознае пазарът, на който това предприятие се появява.“Цялото интервю слушайте в звуковия файл.