"Без невинност" означава, че нещата не са безобидни. Това, че по онова време ни се представяше прекрасният нов свят, вече не е безобидно. Вече не мога да разбера какво става. Има ли изобщо такъв свят, какво е подменено, какво означава демокрация, доколко манипулацията на масите е част от демокрацията, доколко "1984" не е, както ние си тълкувахме, че описва соца, а описва нещата далеч отвъд соца. Човекът дори е бил с бедна фантазия, Джордж Оруел, според мен. Защото нещата с тези социални медии надминаха всякакви очаквания – на манипулация, на свръхдозиране. В една такава среда истината трудно се открива", коментира Венцислав Занков в предаването "Хоризонт до обед" на БНР.
"Имаше надежда, вяра, че има някаква форма на справедливост. Аз съм "за" справедливо неравенство. Оказа се, че не е така", смята Занков.
Онази "Без невинност" означаваше, че напускаме едно и се оказваме в друго, което не е чак толкова розово, тоест подменени идеали, изтъкна още авторът. Да продължаваш да си актуален не е лошо, но бих се радвал да не е актуално, допълни той.
"Като видя татуирани на гърбовете Левски, Ботев просто ми става много гадно. Аз ли нещо съм сбъркан? Това, което съм се опитал да нарисувам, да кажа, дори е много бледо спрямо това, което се случва в момента. Няма дори надежда. Дори да има най-перфектните, прекрасни закони, няма човешки ресурс да бъдат изпълнявани. Нещо е куцо в обществото. 30 години са изпуснати. Дали целенасочено? Основното е възпитанието и образованието. Връщането ще е много трудно. Трябва да минат няколко поколения, да се изчисти."
"Аз не се чувствам виновен. Правил съм тези неща, които съм мислел, че са хубави. Няма социално ангажирано изкуство, защото като се махне злободневното, въпросът е какво остава, дали има изобщо изкуство", подчерта художникът.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.