Как се учи български език, когато си роден във Великобритания? Надничаме зад стените на едно българско училище в Източен Лондон. Там всяка седмица влизат над 560 деца.
Образованието по български език, литература и култура зад граница е голяма кауза, обяснява Нина Цанева, програма "Христо Ботев" на БНР.
"Владеенето на българския език е път към запазване на българското самосъзнание, на чувството за родова принадлежност и на самочувствието на хилядите български деца, които живеят, а много от тях вече са и родени извън географските граници на страна ни.
В началото на този месец в един от най-авторитетните лондонски университети - Юнивърсити Колидж Лондон /UCL/, се състоя симпозиумът "Език, идентичност, принадлежност", посветен на ролята на майчиния език в културното и езиково многообразие на английската образователна система. Амбицията на този форум беше да се въведат матури по български език, заедно с румънски, албански и украински в британските средни училища. Форумът се състоя с активното участие на ръководителя на Лектората по български език и литература към Департамента по славянски и източноевропейски изследвания на UCL г-жа Йорданка Велкова, която беше положила огромни усилия за реализирането на симпозиума, който премина на много високо ниво с участието и на българския посланик в Лондон Тихомир Стойчев", разказва Нина Цанева.
На този форум тя се среща и с Веселина Семерджиева, ръководител и преподавател в началните класове на най-голямото българско училище в Европа, което се намира в "Баркинг", Източен Лондон и носи името на Апостола на свободата Васил Левски.
Нина Цанева прекарва един ден в българското училище "Васил Левски", където неин водач в опознаването на късчето българщина зад граница става г-жа Веселина Семерджиева.
"При нас идват различни деца, на различни възрасти. Всяко носи своята индивидуалност. Обединяваме ги като общност. Преподаваме български език, литература, история и география на България.
Децата имат голям интерес да посещават българско училище, особено по-малките. Те разказват с изключително вълнение за ваканциите и приятелите си в България, за вкусните гозби на баба, разходките в гората, ходенето за риба с дядо.
Правим различни проекти, опитваме се да докоснем децата до българското чрез преживяване. Имаме група за народни танци, за народно пеене. Разполагаме с две карти на България, много български трибагреници, ликовете на нашите герои. Когато пеем българския химн, ние се изправяме и слагаме ръка на сърцето".
Около училището се изгражда една българска общност, обобщава Веселина Семерджиева.
"Училището е основано през 2009 година от госпожа Милена Везенкова. Аз имах щастието да бъда първият учител в него. В началото дойдоха към 30 деца. Първата година беше един вид пробна. Но нещата много бързо прогресираха".
В момента в учебното заведение има четирима учители.
"Много хора определят труда ни като "възрожденски". В чужда държава е по-трудно да обясняваш на децата народопсихологията на българина.
Заслужава си, защото колкото даваме ние на децата, толкова и те ни връщат. Цялата наша любов и желание за работа те връщат стократно към нас. Ние сме едни щастливи хора!"
Харис Халилов е роден в Лондон. Той ходи от 5-годишен на българско училище.
"Тук учим много нови неща - за буквите, за Васил Левски и за много празници".
Анна Симеонова е на 9 години. Българският език й се струва по-труден от английския.
"През лятото аз ходя в Родопите при моя дядо Стоян".
Преподаването на български език като чужд зад граница е национална кауза, отбеляза Нина Цанева, която вече е подкрепяна от много български институции.
"Говорим за промяна на статута на българския език в чужбина и за въвеждането на матура по български език в чужди образователни системи. Тази амбиция е подкрепена от Асоциацията на българските училища в чужбина още от самото и създаване през 2007 година. Нека да припомним, че имаше петиция, внесена в Европейския парламент от евродепутата Светослав Малинов, която тогава беше подкрепена от Министерството на образованието и науката в лицето на сегашния министър Красимир Вълчев и голямата надежда е, че сега той ще продължи тази амбиция и ще я доведе докрай.
В Обединеното кралство, начело с Департамента по славянски и източноевропейски изследвания към Юнивърситиколидж Лондон, във връзка със семинара "Език, идентичност, принадлежност", подкрепени от румънски, албански и украински преподаватели, ние продължаваме тази битка. Хубавото е, че посланик Тихомир Стойчев, който присъства на симпозиума, вече е бил посланик в САЩ, където в няколко щата успешно е въведена матура по български език. С това ноу-хау, а и с опита на Полша, която отново успя да извоюва матура по полски език във Великобритания се надявам, че със съдействието на Асоциацията на българските училища в чужбина, на учителите в нея и най-вече с подкрепата на министър Красимир Вълчев, който преди години застана зад тази амбиция, тя ще бъде доведена докрай.“
Чрез въвеждането на матура по български език, чрез знанието на езика нашите деца в чужбина остават българи – запазват българското си самосъзнание, обясни Цанева.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.