"Най-добре е, когато жените сами са отговорни за своето спасение. Още от деца момичетата може да бъдат научени, че сами трябва да се справят и да не разчитат на някой по-силен до тях. Отговорността за всеки човек е на самия него".
Това коментира пред БНР Вивиан Праматароф-Хамбургeр, психоаналитик от Мюнхен. Тя е съставител на международния сборник "От "Ла страда" до "Часовете" - от страдащите до независимите женски образи в киното", в който има и 2 български текста. Днес е премиерата на книгата на български език в София, а утре предстои в Пловдив.
"Чрез женските образи в киното ние можем да разберем как жените от обекти стават субекти. Дълго време красивите жени бяха давани в киното като образи на обект, обект на наблюдение, героите винаги са мъже. Постепенно обаче холивудските и европейските филми започнаха да представят жените като субект, като активни участнички в ежедневието, в живота, жени-творци. Тази промяна в отношението на обществото към жените има промяна и в отношението на обществото към насилието над жените", коментира тя в предаването "Хоризонт до обед".
За сборника "От "Ла страда" до "Часовете" в проекта "Психоанализа и кино" Вивиан Праматароф-Хамбургeр разказа: "Това е много хубава книга за всички любители на киното и литературата. Това ще достави удоволствие на тези хора - не само да научат нещо, а за да изпитат нещо. Когато гледаме големите филми, изпитваме големи чувства - можем да ги преживяваме, а когато четем аналитични интерпретации на тези филми, тогава става все по-добре разбирането на тези сцени на филмите и на нас самите, защото това, което ние харесваме, го разбираме, когато гледаме филмите".
Поканихме много известни аналитици от целия свят, като има и българско участие, посочи тя.
Текст на Светлозар Василев е едно от българските участия в сборника. Пред БНР той разказа за анализа си:
"Това са два текста, посветени на два важни филма. И двата филма са свързани с образа на жената и устойчивостта й да живее и оцелява, съхранявайки себе си в извънредно травматични обстоятелства. Това е тема, която за нас - психоаналитиците, е много интересна и важна - какво ни прави устойчиви".
По думите му филмовата анализа е едно от най-интересните пресечни пространства между изкуството и психоанализата. България вече има няколко такива книги, посочи той и добави, че сборникът за образа на жените в киното попада точно на мястото си.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.