Това каза в интервю за БНР Жанина Драгостинова, изкуствовед, филмов критик и преводач.
Сравнението работи в полза на пропагандата, смята тя.
През 1938 г. Австрия става част от Германския райх и губи своята самостоятелност, загубва името си. В края на войната е окупирана от съюзниците и разделена на 4 окупационни зони. До 1955 г. няма самостоятелно правителство, тоест 10 години след войната не е самостоятелна държава. В държавен договор тогава тя поема задължението да поддържа неутралитет. В същия държавен договор е записано, че се задължава да се грижи за всички войнишки паметници и паметни плочи на загинали във войната срещу хитлеристка Германия, както и за такива, възхваляващи победителите. Паметникът на съветската армия във Виена е построен веднага след войната, а проектът за него бил готов още преди влизането на руските войски там, обясни Жанина Драгостинова.
"Казват, че поради липса на глина паметникът бил "направен" върху стъклена бутилка със смачкан хляб."
Битката за Виена е била доста трудна. Когато идват руснаците, започват изграждането на паметника веднага, допълни Драгостинова.
Общината във Виена се задължава да поддържа този паметник, а полицията издирва извършителите на различни вандалски прояви. Ако не може да го открие, полицията заплаща възстановяването на повредените места, уточни Жанина Драгостинова. Паметникът във Виена е по-нисък от този в София, допълни тя.
"Няма такива страсти като в България. Не може да става дума за разделение в обществото."
Надписите върху паметника са на руски език. Съвременният млад виенчанин едва ли разбира за какво е това, посочи още тя.
Несъстоятелни са аргументите на съда да направи това разпореждане, това мнение изрази в предаването "Преди всички" адвокат Биляна Коцакова - член на работна група "Правосъдие" на Платформата за европейска памет и съвест, както и на Гражданската инициатива за демонтиране на Паметника на съветската армия.
"Извършва се демонтаж на бронзови фигури", каза тя. По думите ѝ "този обект не е поддържан и обследван 70 години" и тази разлика е пренебрегната от съда.
"Съдът директно приема, че се извършва демонтаж на паметника, унищожаване. (…) Мотивите на съда да даде това разпореждане са абсолютно несъстоятелни."
Запитана има ли вероятност София да осъмне с реставриран ПСА, Коцакова посочи, че "дължим грижа на българската култура, сериозна, пропусната грижа към българската история, чест, достойнство и идентичност" и няма да се позволи такава реставрация.
"Не можем да очакваме възстановяване. Този обект трябва да отиде в музея, където на фона на реалните факти да бъде разказвана историята."
